Плясък на птичи криле,
описващи кръг самота,
душата ми някой отне...
допир на чужда ръка.
Заспива моята вселена,
намръщени думите трептят,
не, не съм победена,
споена съм с този свят.
Пресипнала... оставам да живея,
самоотричам се с верска страст,
дращя с нокти, но силно копнея,
днес погребвам само фалш и власт.
Спомени изтичат с часовете,
нахапани бягат незнайно къде,
горещата кръв топи ледовете,
преплитат се бясно чужди светове.
Друга съм - с ново амплоа,
готова за тържествена победа,
умирайки се ражда нова звезда,
в небето блести и моята Андромеда...
© Мария Манджукова Все права защищены