Променена...

Плясък на птичи криле,

описващи кръг самота,

душата ми някой отне...

допир на чужда ръка.

Заспива моята вселена,

намръщени думите трептят,

не, не съм победена,

споена съм с този свят.

Пресипнала... оставам да живея,

самоотричам се с верска страст,

дращя с нокти, но силно копнея,

днес погребвам само фалш и власт.

Спомени изтичат с часовете,

нахапани бягат незнайно къде,

горещата кръв топи ледовете,

преплитат се бясно чужди светове.

Друга съм - с ново амплоа,

готова за тържествена победа,

умирайки се ражда нова звезда,

в небето блести и моята Андромеда...