5 авг. 2007 г., 20:28

Промяна

1.3K 0 5
 

Някога обичах, но сега съм друга,

толкова различна от преди.

В мен гори омраза луда,

защото любовта захвърли ти.


Обичах те безкрайно и до болка

и всичко бе за мене ти,

но не мога повече, не мога,

защото любовта ми ти уби.


Презря ме, все едно съм нищо,

подигра ми се - без чувства и без свян.

Нима от другите съм по-различна?

Аз исках всичко да ти дам.


Но вече мразя любовта ми.

Мразя всичко, свързано със теб.

Мразя чувствата, от теб презряни.

Мразя те, отивай си от мен!


Но не мога аз да те забравя.

Защо се влюбих в теб, кажи?

Ти не искаш да ме разбереш

и не знаеш колко ме боли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хъм...щом 15-годишните са ти каки, ти на колко си? :]]]
  • Е сега...ако почна да ти викам "како" представи си как ще реагират всички около нас Определено това не ти е изгодно!
  • Не,не мисля така... Според мен и според всички около мен...няма нищо детско в мен...нито психически,душевно,а най-малко физически...Надявам се,че ме разбираш,защото понякога дори на мен самата ми е трудно да си го обясня...
  • Радвам се,че има приятни отзиви благодаря
  • Браво, Илона!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....