9 мая 2006 г., 14:57

Промяна

984 0 2

Доволна съм от себе си сега,
бродейки по път нелесен,
нагърбила на рамо своята мечта
и мъката превръщаща във песен.

минах през много бариери,
през предателства, подли лъжи
и въпреки болката - не се отказах...
все още тичам след своите мечти.

Казват за мен, че съм луда,
че нямам сърце и душа,
но какво да направя - не мога
да плача, да се тръшкам и да се сломя.

Силна съм и се опитвам да се боря
с неправдата в нелекия живот...
"Който търси той намира", да така е
аз намирам в река от пошлост брод.

И до кога ще е така не зная.
може би докато срешна теб.
Ти ще можеш ли да разтопиш
сърце сковано от непробиваем лед?

Ще можеш ли да ме направиш нежна?
Ще можеш ли света си да ми поднесеш?
Ще можеш ли погледа ми към теб да обърнеш?
Ако не можеш - не бързай при мене да спреш.

Но можеш ли - ела и ме обичай!
пожелай ме - не утре, а сега
и аз в миг ще стана твоята кралица нежна,
а ти - моят крал най силен в света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Келорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...