Хроника на тъгата

23 нояб. 2018 г., 07:14

Поэзия » Любовная

582 3 2

Започваш да ми липсваш. И боли.

Сърцето ми се свива във гърдите,

а всички тези хубави лъжи,

че всичко е наред, бодат в очите ми.

И стичат се от мен като вода,

която някой просто е прегазил...

И питам – за какво да се държа?

Какво да търся и кое да пазя?

Започваш да ми липсваш и тъга,

залива всичко светло помежду ни.

И питам се с уплаха докога,

ще бъдеш мой, дори и във съня ми.

Започваш да ми липсваш и боли.

И тази болка бавно ме разкъсва.

И мисля пак за твоите очи,

в които само искам да възкръсна.