Хроника на тъгата
Започваш да ми липсваш. И боли.
Сърцето ми се свива във гърдите,
а всички тези хубави лъжи,
че всичко е наред, бодат в очите ми.
И стичат се от мен като вода,
която някой просто е прегазил...
И питам – за какво да се държа?
Какво да търся и кое да пазя?
Започваш да ми липсваш и тъга,
залива всичко светло помежду ни.
И питам се с уплаха докога,
ще бъдеш мой, дори и във съня ми.
Започваш да ми липсваш и боли.
И тази болка бавно ме разкъсва.
И мисля пак за твоите очи,
в които само искам да възкръсна.
© Мариета Караджова All rights reserved.
