23 апр. 2014 г., 21:22

Пропуснат шанс 

  Поэзия
540 0 2

... а имаше едно момче

от китно, мъничко селце.

Умееше  с голи ръце

да заколи цяло прасе!

 

Е, не, не беше село. Беше град,

момчето беше всъщност мъж, но млад

и в интерес на истината го застрелваше – прасето -

подире  на суджуци го закачаше в мазето.

 

Да бях пристанала му аз!

Щях всеки ден да ям в захлас

месо, макар и мазно,

но пък природосъобразно.

 

Обаче тъй се случи, че накрая

останах тук. Без да мечтая.

А ако ми се прище сланина -

купувам си от магазина.

© Константина Константинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да беше! ... Абе, не - размислих, по-добре, че не си!
    Много забавно, Поздрав!
  • Тюх да му се не види! А може, по-иначе може.
    Поздрави, шегаджийке!
Предложения
: ??:??