Пропуснат шанс
... а имаше едно момче
от китно, мъничко селце.
Умееше с голи ръце
да заколи цяло прасе!
Е, не, не беше село. Беше град,
момчето беше всъщност мъж, но млад
и в интерес на истината го застрелваше – прасето -
подире на суджуци го закачаше в мазето.
Да бях пристанала му аз!
Щях всеки ден да ям в захлас
месо, макар и мазно,
но пък природосъобразно.
Обаче тъй се случи, че накрая
останах тук. Без да мечтая.
А ако ми се прище сланина -
купувам си от магазина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константина Константинова Все права защищены
