Пропуснат шанс

23 abr 2014, 21:22

Poesía

542 0 2

... а имаше едно момче

от китно, мъничко селце.

Умееше с голи ръце

да заколи цяло прасе!

Е, не, не беше село. Беше град,

момчето беше всъщност мъж, но млад

и в интерес на истината го застрелваше – прасето -

подире на суджуци го закачаше в мазето.

Да бях пристанала му аз!

Щях всеки ден да ям в захлас

месо, макар и мазно,

но пък природосъобразно.

Обаче тъй се случи, че накрая

останах тук. Без да мечтая.

А ако ми се прище сланина -

купувам си от магазина.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.