22 авг. 2006 г., 17:49

Пророчеството... (...на едно несбъднато поколение)

706 0 3
Пророчеството...
(...на едно несбъднато поколение)


Спи дете на гроб народен,
под глава подпъхнало ръчица.
Сън вълнува - див, злокобен -
неживяла в зло душица.

Спи - сънува ги коне,
гриви ширнали в небето.
Ето, сред праха и вятъра - дете,
слънчево пристъпя, леко.

Бие черна пръст копито.
Облаци изсулени, сърдито
диплят бавно мрачните тела.
И кълбят се и напират, дето
светят меки, сини небеса.

Сянка грозна влачи си снагата.
Глас извиват дивните коне.
Вдига си дете уплашено главата -
мъничка луна, сред тъмното поле.

Срещат мрака, тръпнещи, гърдите.
Мълнии прорязват младата душа.
Грозно блещят се очите,
гаснат погледи в тъма.

Падат тежките стрели оловни.
Смутно, ноздрите надушват
тежки, гнили думите прокобни...
...в кървав миг тела се скупчват.

Телце, всред пяна огнена - тела,
и зрящи за страха очите,
и сведени безропотно чела,
над масовия гроб на дните...

Отдавна мъртви, тук, звездите,
са гаснещи под свода лампи...
... и нашето дете, загубило мечтите,
ги чака под чуждите мисловни рампи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На кое несбъднато поколение!!!!????

    На мен може и да не ми отговаряш, но на себе си отговорил ли си си???


    Стихото ти депресира!


  • Интересен стих!
  • Добро стихче. Вижда ми се мрачновато обаче. Но какво да се прави мрачни времена мрачни настроения. А инак детето в нас не трябва да се убива. Това малко трудно се постига но не и невъзможно.

    Ако искаш може да чекнеш моята страница http://student.math.hr/~karaga/domine.html там има едно стихче дет съм го кръстил "Darkness" ако не ме лъже спомена.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...