Aug 22, 2006, 5:49 PM
Пророчеството... (...на едно несбъднато поколение)
Пророчеството...
(...на едно несбъднато поколение)
Спи дете на гроб народен,
под глава подпъхнало ръчица.
Сън вълнува - див, злокобен -
неживяла в зло душица.
Спи - сънува ги коне,
гриви ширнали в небето.
Ето, сред праха и вятъра - дете,
слънчево пристъпя, леко.
Бие черна пръст копито.
Облаци изсулени, сърдито
диплят бавно мрачните тела.
И кълбят се и напират, дето
светят меки, сини небеса.
Сянка грозна влачи си снагата.
Глас извиват дивните коне.
Вдига си дете уплашено главата -
мъничка луна, сред тъмното поле.
Срещат мрака, тръпнещи, гърдите.
Мълнии прорязват младата душа.
Грозно блещят се очите,
гаснат погледи в тъма.
Падат тежките стрели оловни.
Смутно, ноздрите надушват
тежки, гнили думите прокобни...
...в кървав миг тела се скупчват.
Телце, всред пяна огнена - тела,
и зрящи за страха очите,
и сведени безропотно чела,
над масовия гроб на дните...
Отдавна мъртви, тук, звездите,
са гаснещи под свода лампи...
... и нашето дете, загубило мечтите,
ги чака под чуждите мисловни рампи...
(...на едно несбъднато поколение)
Спи дете на гроб народен,
под глава подпъхнало ръчица.
Сън вълнува - див, злокобен -
неживяла в зло душица.
Спи - сънува ги коне,
гриви ширнали в небето.
Ето, сред праха и вятъра - дете,
слънчево пристъпя, леко.
Бие черна пръст копито.
Облаци изсулени, сърдито
диплят бавно мрачните тела.
И кълбят се и напират, дето
светят меки, сини небеса.
Сянка грозна влачи си снагата.
Глас извиват дивните коне.
Вдига си дете уплашено главата -
мъничка луна, сред тъмното поле.
Срещат мрака, тръпнещи, гърдите.
Мълнии прорязват младата душа.
Грозно блещят се очите,
гаснат погледи в тъма.
Падат тежките стрели оловни.
Смутно, ноздрите надушват
тежки, гнили думите прокобни...
...в кървав миг тела се скупчват.
Телце, всред пяна огнена - тела,
и зрящи за страха очите,
и сведени безропотно чела,
над масовия гроб на дните...
Отдавна мъртви, тук, звездите,
са гаснещи под свода лампи...
... и нашето дете, загубило мечтите,
ги чака под чуждите мисловни рампи...
© Димитър Ганчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Интересен стих!
-
Добро стихче. Вижда ми се мрачновато обаче. Но какво да се прави мрачни времена мрачни настроения. А инак детето в нас не трябва да се убива. Това малко трудно се постига но не и невъзможно.
Ако искаш може да чекнеш моята страница http://student.math.hr/~karaga/domine.html там има едно стихче дет съм го кръстил "Darkness" ако не ме лъже спомена.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
На мен може и да не ми отговаряш, но на себе си отговорил ли си си???
Стихото ти депресира!