Aug 22, 2006, 5:49 PM

Пророчеството... (...на едно несбъднато поколение)

  Poetry
708 0 3
Пророчеството...
(...на едно несбъднато поколение)


Спи дете на гроб народен,
под глава подпъхнало ръчица.
Сън вълнува - див, злокобен -
неживяла в зло душица.

Спи - сънува ги коне,
гриви ширнали в небето.
Ето, сред праха и вятъра - дете,
слънчево пристъпя, леко.

Бие черна пръст копито.
Облаци изсулени, сърдито
диплят бавно мрачните тела.
И кълбят се и напират, дето
светят меки, сини небеса.

Сянка грозна влачи си снагата.
Глас извиват дивните коне.
Вдига си дете уплашено главата -
мъничка луна, сред тъмното поле.

Срещат мрака, тръпнещи, гърдите.
Мълнии прорязват младата душа.
Грозно блещят се очите,
гаснат погледи в тъма.

Падат тежките стрели оловни.
Смутно, ноздрите надушват
тежки, гнили думите прокобни...
...в кървав миг тела се скупчват.

Телце, всред пяна огнена - тела,
и зрящи за страха очите,
и сведени безропотно чела,
над масовия гроб на дните...

Отдавна мъртви, тук, звездите,
са гаснещи под свода лампи...
... и нашето дете, загубило мечтите,
ги чака под чуждите мисловни рампи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • На кое несбъднато поколение!!!!????

    На мен може и да не ми отговаряш, но на себе си отговорил ли си си???


    Стихото ти депресира!


  • Интересен стих!
  • Добро стихче. Вижда ми се мрачновато обаче. Но какво да се прави мрачни времена мрачни настроения. А инак детето в нас не трябва да се убива. Това малко трудно се постига но не и невъзможно.

    Ако искаш може да чекнеш моята страница http://student.math.hr/~karaga/domine.html там има едно стихче дет съм го кръстил "Darkness" ако не ме лъже спомена.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...