4 окт. 2011 г., 16:54
Не вярвам – 2
Защото си ме търсил със години –
през толкова лица на любовта,
превзех те само с малкото си име
и с него ти нарече вечността.
Чертаеш бъдеще и свят за двама,
във който само птици ще летят.
Забравил и химери, и измами,
пред нас откриваш неизминат път.
Но аз не вярвам дълго да остана
единствен лъч във твоите очи.
Докосна ли те, ще направя рана.
След нея всичко в теб ще замълчи.
през толкова лица на любовта,
превзех те само с малкото си име
и с него ти нарече вечността.
Чертаеш бъдеще и свят за двама,
във който само птици ще летят.
Забравил и химери, и измами,
пред нас откриваш неизминат път.
Но аз не вярвам дълго да остана
единствен лъч във твоите очи.
Докосна ли те, ще направя рана.
След нея всичко в теб ще замълчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Елица Ангелова Все права защищены
Предложения
-
-
Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
-
И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
-
Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
