4 окт. 2011 г., 16:54  

Не вярвам – 2

1K 0 16

Защото си ме търсил със години –
през толкова лица на любовта,
превзех те само с малкото си име
и с него ти нарече вечността.

Чертаеш бъдеще и свят за двама,
във който само птици ще летят.
Забравил и химери, и измами,
пред нас откриваш неизминат път.

Но аз не вярвам дълго да остана
единствен лъч във твоите очи.
Докосна ли те, ще направя рана.
След нея всичко в теб ще замълчи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво изречено!
    Поздрави!
  • Привет, Роси!
  • С Евгения Тодорова.
    Наистина - интересно.
    Поздрав!
  • И не само нежен, Любов...
    Усмихна ме.
    Благодаря ти!

    Прекрасен си, Сашо!
    Слънчев поздрав!

  • Сякаш топъл бриз палува
    и нежни думи ти шепти.
    Косите ти гали и страстно целува,
    разпалва огньове, заливат вълни.
    --------------------------------------
    И както цветето разцъфва
    след ласките на слънчеви лъчи,
    трепти сръцето и кръвта бушува,
    кога потъваш във влюбени очи.
    ---------------------------------------
    Красив и топъл стих,
    изпълнен с трепет
    и докосващ нежни струни!
    Поздрави, Ели!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....