ПРОШКА
В тази бурна,дива,изпьлнена с осьждащи чувства нощ.Чуваш ли тези разстьстващи земните ядра думи.Те идват от дьлбините на сьцето ми.Тези светкавични удари причинени от грузната ми сьвест,караща ме да страдам заради това че сьм те изльгал.
И при мисьлта че ще изгубя един:
Искрен,
Мил и нежен кьм мен,
Жертващ се приятел.
Тьрся,тьрся единственото си изцеление сред руйните от чувства,образувани след твоята поява.
Но не забравяй че сред тези руйни лежи едно:
Ранено,
Отбльснато,
Чакащо истинска любов сьрце.
За да си вьзвьрне придишните чувства и страсти!
Сега дьждьт спря но болката в сьрцето ми продьлжава,тази болка може да се спре единственно от тебе мила!От твоя една дума която може да предрече сьдбата ми!
ЯВОР А. СТЕФАНОВ
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Явор Стефанов Все права защищены
БРАВО, влюбен маледежо! 
