19 февр. 2018 г., 00:11

Прошка

929 0 0

Днес пред тебе, майко свята,

прекланям вирнатата си глава,

че едничка ти си на Земята

що изтриваш ни греха.

 

А ти ме галиш по главата,

тихо думи ми редиш -

как чедото за теб е свято,

как простила си ми от преди

греха да сторя,

пред теб за прошка да се моля.

 

И в мене нещо тъй дълбоко

събужда се и сякаш съм на пет

и притискам се о твоята гръд бездънна -

да взема още част от теб.

 

А ти не спря да се раздаваш,

тъй щедра и неуморима си.

С поглед благ душа даряваш,

за да бъдем,

да сме ние -

твоите деца.

 

Прошка днес от теб, мамо, искам,

за всички мои грехове.

Ръка целувам, устните о ней притискам.

Глава накланям,

душа смирявам,

пред твоята същност се прекланям 

и моля те да ми  простиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...