Днес пред тебе, майко свята,

прекланям вирнатата си глава,

че едничка ти си на Земята

що изтриваш ни греха.

А ти ме галиш по главата,

тихо думи ми редиш -

как чедото за теб е свято,

как простила си ми от преди

греха да сторя,

пред теб за прошка да се моля.

И в мене нещо тъй дълбоко

събужда се и сякаш съм на пет

и притискам се о твоята гръд бездънна -

да взема още част от теб.

А ти не спря да се раздаваш,

тъй щедра и неуморима си.

С поглед благ душа даряваш,

за да бъдем,

да сме ние -

твоите деца.

Прошка днес от теб, мамо, искам,

за всички мои грехове.

Ръка целувам, устните о ней притискам.

Глава накланям,

душа смирявам,

пред твоята същност се прекланям 

и моля те да ми  простиш!