24 нояб. 2005 г., 20:41

Прошка!

1.1K 1 3
Прости ми ти за думите ми тежки
прости ми, ала бях наранена..
страдах много и не мислех какво правя,
не знаех какво правя, околните дали с това наранявам.
Аз не моля, просто искам прошка,
прошка за една грешка, грешка която още повече ме мъчи.
Вече друга съм аз, не съм същия човек както преди,
не съм  вече тъй наивна и добра,
станах човек в пълния смисъл на думата,
обичам и искам да бъда обичана,
нищо друго не ми трябва,
нищо друго не ми дава така вяра в живота,
вяра, че има справедливост на този свят,
че няма подлост, измама и лъжи.
Чувствата си аз не контролирам,
дали те обичам не знам,
но вярвай ми малко или много
преди те обичах, имах ти вяра.
Ти беше моят идол,
иконата в църквата на сърцето ми.
Е това беше всичко от мен,
незнам дали ще ми простиш,
но искренно желая ПРИЯТЕЛИ да бъдем!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • нали и на мен много ми хареса после като си го прочетох като цяло.. просто бях убидила мн грозно 1 човек които преди беше много ценен за мен и не намирах др думи за да го кажа
  • Прилича повече на есе
  • Някак не ми звучи кАто стихотворение, иначе е добро

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...