24 нояб. 2005 г., 20:41

Прошка! 

  Поэзия
855 1 3
Прости ми ти за думите ми тежки
прости ми, ала бях наранена..
страдах много и не мислех какво правя,
не знаех какво правя, околните дали с това наранявам.
Аз не моля, просто искам прошка,
прошка за една грешка, грешка която още повече ме мъчи.
Вече друга съм аз, не съм същия човек както преди,
не съм  вече тъй наивна и добра,
станах човек в пълния смисъл на думата,
обичам и искам да бъда обичана,
нищо друго не ми трябва,
нищо друго не ми дава така вяра в живота,
вяра, че има справедливост на този свят,
че няма подлост, измама и лъжи.
Чувствата си аз не контролирам,
дали те обичам не знам,
но вярвай ми малко или много
преди те обичах, имах ти вяра.
Ти беше моят идол,
иконата в църквата на сърцето ми.
Е това беше всичко от мен,
незнам дали ще ми простиш,
но искренно желая ПРИЯТЕЛИ да бъдем!!!

© Мими Найденова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • нали и на мен много ми хареса после като си го прочетох като цяло.. просто бях убидила мн грозно 1 човек които преди беше много ценен за мен и не намирах др думи за да го кажа
  • Прилича повече на есе
  • Някак не ми звучи кАто стихотворение, иначе е добро
Предложения
: ??:??