24.11.2005 г., 20:41

Прошка!

1.1K 1 3
Прости ми ти за думите ми тежки
прости ми, ала бях наранена..
страдах много и не мислех какво правя,
не знаех какво правя, околните дали с това наранявам.
Аз не моля, просто искам прошка,
прошка за една грешка, грешка която още повече ме мъчи.
Вече друга съм аз, не съм същия човек както преди,
не съм  вече тъй наивна и добра,
станах човек в пълния смисъл на думата,
обичам и искам да бъда обичана,
нищо друго не ми трябва,
нищо друго не ми дава така вяра в живота,
вяра, че има справедливост на този свят,
че няма подлост, измама и лъжи.
Чувствата си аз не контролирам,
дали те обичам не знам,
но вярвай ми малко или много
преди те обичах, имах ти вяра.
Ти беше моят идол,
иконата в църквата на сърцето ми.
Е това беше всичко от мен,
незнам дали ще ми простиш,
но искренно желая ПРИЯТЕЛИ да бъдем!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • нали и на мен много ми хареса после като си го прочетох като цяло.. просто бях убидила мн грозно 1 човек които преди беше много ценен за мен и не намирах др думи за да го кажа
  • Прилича повече на есе
  • Някак не ми звучи кАто стихотворение, иначе е добро

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...