Прошка

14 февр. 2010 г., 15:43

Поэзия » Любовная

822 0 2

Замълчи, не моля за любов,

тя тихо, огорчена си отиде,

не искам и в очите пламъка суров

да скриваш, чула думите... прости ме.

На ласка сетна аз не се надявам

с пробляснала за миг сълза

в очи на грешник, бягащ от пощада,

без сбогом тръгвай си сега.

Отивай си, не се обръщай,

за спомените времето ни отлетя,

недей отново, ти не ги прегръщай,

ще ги превърна в пустинна самота.

Аз моля само пак да си щастлива,

дори когато вече съм забравен дух,

в усмивката ти прошка да съзирам,

ти смееш ли се... май те чух.