Feb 14, 2010, 3:43 PM

Прошка 

  Poetry » Love
821 0 2

Замълчи, не моля за любов,

тя тихо, огорчена си отиде,

не искам и в очите пламъка суров 

да скриваш, чула думите... прости ме.

 

На ласка сетна аз не се надявам

с пробляснала за миг сълза

в очи на грешник, бягащ от пощада,

без сбогом тръгвай си сега.

 

Отивай си,  не се обръщай,

за спомените времето ни отлетя,

недей отново, ти не ги прегръщай,

ще ги превърна в пустинна самота.

 

Аз моля само пак да си щастлива,

дори когато вече съм забравен дух,

в усмивката ти прошка да съзирам,

ти смееш ли се... май те чух.

© Иван Шмугарски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??