Прошка
Замълчи, не моля за любов,
тя тихо, огорчена си отиде,
не искам и в очите пламъка суров
да скриваш, чула думите... прости ме.
На ласка сетна аз не се надявам
с пробляснала за миг сълза
в очи на грешник, бягащ от пощада,
без сбогом тръгвай си сега.
Отивай си, не се обръщай,
за спомените времето ни отлетя,
недей отново, ти не ги прегръщай,
ще ги превърна в пустинна самота.
Аз моля само пак да си щастлива,
дори когато вече съм забравен дух,
в усмивката ти прошка да съзирам,
ти смееш ли се... май те чух.
© Иван Шмугарски All rights reserved.
Във всеки един смисъл на думата. Хареса ми!
