Самотни
клонести дървета
протягат възлести ръце
и с тях,
достигнали небето,
раздират облаците...
Не,
не мога утрото да чакам,
щом будна
в нощите не спиш!
Сълзите си
по мен изплака,
поискала...
да ми простиш!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены