Прошката

Прошката

Хвалят се хора някои, че да прощават могат.

Да не им се вярва спокойно може.

Те са опиянени от нещо друго сега.

И им се струва, че врагове нямат.

Заблуда е това, защото там не гледаш.

И си изглеждаш в очите свои добър много.

Заблуда е добротата твоя.

Добър е само този, който с теб заедно върви.

А усмивка, думи, това доброта не е.

Прошката не е акт волев, решил си и прощаваш - не.

Най-добрата прошка е да не досаждаш..

Ако си простил и му сядаш на шията, това е изпълнение животинско.

А преди да простиш трябва да откуп получиш.

Това е уравновесяването истинско.

А щом си простил и го "псуваш", със зъби скърцаш, лъжец си.

По-добре го накажи!

Истинската прошка е наказанието съизмерно.

Това е освобождение-уравновесяване.

Той е враг, върши всичко, което не искаш, противоположно.

Усмихва се и се на добър прави.

Ето моето решение - за наказание плаче.

А наказанието какво е - чест е - има когато за какво.

На чувствата, който опитва се да заповядва, лъжец е той и лицемер.

Прощавам ти - марш от тук - прошката твоя лъжлива не е нужна..

А е нужна липсата на твоето внимание нечисто.

Живей свободно - без любов и без прошка.

Не си длъжен и не е нужно в къшите-стаите на хората да влизаш без покана.

Неправомерно лош си - наказание следва.

Лицемерно добър - пак наказание.

Да си много добър - това е алчност и нескромност.

Желание да направиш зависими хората.

Който нескромен е - не е добър.

Най-добрата прошка е да се оттеглиш от преренциите си.

Скромен да станеш.

Прибери си усмивката - тя не е нужна тук.

А е нужно да не газиш тревата в моята градина, да не плюеш в моя двор!

Без скромност няма доброта!

Слава на боговете скромни!

Прощавайте, но да не знае никой трябва.

Наказвайте, когато не се получава от прошката свобода!

Ама ние сме много добри.

Не сте добри, щом скромни не сте!

Прошка най-добра е отдалечаването и незанимаването с човека виновен.

Ако претендира още и на близост - нахалство се това нарича - тогава - накажи го!

Слава на Велес - богът съвършен.

Ура

Лесничея