10 окт. 2010 г., 11:47

Прощавам 

  Поэзия » Любовная
483 0 1
ПРОЩАВАМ
Телефонът издайно звъни -
мъжът ти от тебе грубо го грабва.
Грешка е, говоря – сякаш насън,
а думите му дялкат като брадва.
От устата му се лее помиен поток.
Залива ме дългата речева смрад.
Чествам живота груб и жесток.
Прощавам. Не е роден той в град.
При него се върна. Нямаш крила.
Споменът като камшик плющи...
Прощавам. От мене не става скала. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Все права защищены

Предложения
: ??:??