korsar (Мимо Николов) korsar (Мимо Николов)
526
10 oct 2010, 11:47

Прощавам

591 0 1

            ПРОЩАВАМ

 

Телефонът издайно звъни -

мъжът ти от тебе грубо го грабва.

Грешка е, говоря – сякаш насън,

а думите му дялкат като брадва.

 

От устата му се лее помиен поток.

Залива ме дългата речева смрад.

Чествам живота груб и жесток.

Прощавам. Не е роден той в град.

 

При него се върна. Нямаш крила.

Споменът като камшик плющи...

Прощавам. От мене не става скала.

Още ли помниш нашите нощи?

 

Да прощавам дядо ми завеща.

Помниш ли целувките страстни?

И толкоз любими - малки неща...

Без обич оставаш нещастна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0