korsar (Мимо Николов) korsar (Мимо Николов)
526
10 oct 2010, 11:47

Прощавам

592 0 1

            ПРОЩАВАМ

 

Телефонът издайно звъни -

мъжът ти от тебе грубо го грабва.

Грешка е, говоря – сякаш насън,

а думите му дялкат като брадва.

 

От устата му се лее помиен поток.

Залива ме дългата речева смрад.

Чествам живота груб и жесток.

Прощавам. Не е роден той в град.

 

При него се върна. Нямаш крила.

Споменът като камшик плющи...

Прощавам. От мене не става скала.

Още ли помниш нашите нощи?

 

Да прощавам дядо ми завеща.

Помниш ли целувките страстни?

И толкоз любими - малки неща...

Без обич оставаш нещастна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0