1 июн. 2015 г., 00:19

Прощаване

994 0 6

Прощаване

 

В мълчание навярно ще си идем -
прощаването става в тишина.
Живот не се спасява с думи - мит е,
че бряг ще е брегът и без вълна.


От тлена ще останат шепа миди
по пясъчните дюни на смъртта.
Вълните във душата се запридат,
за Вечност да остане любовта.

 

Брегът тупти и бавно се смалява -
това е участта да си човек.
Прощаването как се преживява?
За тази болка, аз не зная лек.

 

А някой ден, по морното му тяло
щом плисне и последната вълна,
прегръщайки душите на раздяла,
брегът ни ще потъне в тишина.

 

Цвета Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Докосващо...!!!
    В мълчание навярно ще си идем -
    прощаването става в тишина.
    Живот не се спасява с думи - мит е,
    че бряг ще е брегът и без вълна.
  • "Брегът тупти и бавно се смалява
    това е участта да си човек.
    Прощаването как се преживява?
    За тази болка аз не зная лек."
    Много красива и изключително мъдра творба! Харесва ми и то много!
    Поздравление и хубава вечер, Цвети!Чудесна си!
  • Да...,"прощаването става в тишина".
    Много хубаво стихотворение!
  • Благодаря за чудесната поезия, за пореден път!
    Удоволствие е да се потопиш в твоя свят!
  • Наистина много изящно стихотворение си написала, Цвета!

    "В мълчание навярно ще си идем -
    прощаването става в тишина.
    Живот не се спасява с думи - мит е,
    че бряг ще е брегът и без вълна.
    От тлена ще останат шепа миди
    по пясъчните дюни на смъртта.
    Вълните във душата се запридат,
    за Вечност да остане любовта."

    Паметни редове, силен финал! Поздравление!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...