Прощаване
Прощаване
В мълчание навярно ще си идем -
прощаването става в тишина.
Живот не се спасява с думи - мит е,
че бряг ще е брегът и без вълна.
От тлена ще останат шепа миди
по пясъчните дюни на смъртта.
Вълните във душата се запридат,
за Вечност да остане любовта.
Брегът тупти и бавно се смалява -
това е участта да си човек.
Прощаването как се преживява?
За тази болка, аз не зная лек.
А някой ден, по морното му тяло
щом плисне и последната вълна,
прегръщайки душите на раздяла,
брегът ни ще потъне в тишина.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
