Отписах от мечтите си едната,
най-скъпата от моите мечти.
Отворих си прозореца, на вяртъра,
почувствах го по мокрите коси.
И мокрото лице той ми изсуши,
погали зачервените очи.
И впи в устните ми сладострастни,
студена глътка въздух жив.

Облякох нова, дълга роба
от цветовете на дъжда.
Положих в своята утроба
най-мъничката си звезда.
Завих в мълчание косите,
измих в пясъка ръце.
И се приготвих да обичам,
с една тъга, с едно сърце.
И се приготвих да прескоча
прозореца, десетия си вал.
И с този вик да заприлича
на лятото последния ми бал.
Приготвих се и се отказах
от скъпата мечта, опал.
Сега какво съм - празна ваза
и стичаща се глупава печал.