qhve
66 результатов
Синята пейка гледа към планината, облегнала гръб на нашата крепост. В очите ти има същото синьо, на което се облягам аз. Взирам се във всяка извивка на билото, във всяка гънка на небето и всеки път откривам нещо ново. На преден план е планината, в която са изсипани бели къщички. След нея се изправя ...
  826 
Любов невъзвратима, любов еднопосочна.
И слаба, и ранима, и силна и порочна.
Любов недоживяна, любов недоразбрана.
Отнесена и смела, по пътя си поела.
Отхвърлена от всички и всички победила. ...
  995 
Късат се струните на листата.
Есен моя!
В погледа ти има огън.
Обич моя!
Днес небето плаче. ...
  557 
Земя, ние сме децата ти,
озъбени от някакъв прогрес,
изсулени от твоята прегръдка.
Земя, колко още ще ни чакаш,
да превиваме колене, да лазим по мъжки, ...
  573 
Усети, как логиката ù се изплъзваше. Май отдавна се беше изплъзнала. Нямаше сили да се усмихне, но съзнанието ù отбеляза усмивка. Онзи, убиецът от съня, познаваше от кварталната градинка. Заговориха се веднъж заради есенните листа, които кичеха невзрачните алеи. После, уж случайно, започна, да минав ...
  763 
Една добра звезда по пътя ми се рее.
Приятелю до мен, не чуваш ли, тя пее.
И светлината ù превръща се в радост.
Приятелю, това е мойта младост.
Ела и озари забравените думи, ...
  840 
Не знам дали светът е по-красив.
Но има в него слънце и луна.
Една усмивка, няколко сълзи,
какво ù трябва на една жена!
И силует, на който да се спре, ...
  1015 
Лежеше, като вкочанена. Не помръдваше. Връщаше картини от нощта и търсеше сред гостите си очи, които да приличат на онези, другите. После мина на познати в града – колеги, съседи. Изпитваше усещането, че е виждала тези очи. Не можеше да си обясни защо не се обезпокои снощи. Сигурно наистина много е ...
  771 
От живеца на водата ли, от що ли, тя се реши да попита:
- Чия беше тази къща преди? – кметът се засуети, като човек, който нямаше какво да прави, а трябваше да прави нещо.
– На баба Съба. Умря преди десет години. От тогава къщата е пуста. Нямаше наследници. Синът ù умря преди нея, а внуците са по чу ...
  764 
Прогнозите бяха за четиридесетградусови температури. И утрото показваше,че този път, синоптиците не бяха сбъркали. Свежото настроение, с което тръгна на път, започна да се топи. Жълтата рокля, която си купи специално за случая, заприлепва по тялото й. Беше тръгнала рано, за да избегне горещините, но ...
  712 
1 ден
Още един ден изтича между пръстите на Дявола. Поредната магия на изгубеното. Изгубено какво? Бръщолевене, емоции, кал, злоба, фантазия, крясък на Его, думи ненужни откровения, срам, унижение. Защо е всичко? Какъв е смисъла, потресаващо разбиване на надежди? На кого е нужно?
Всепоглъщащото око ...
  775 
Безсънно, безподобно, безименно, безсилно,
безвластно, безпределно, безумно и безсмислено,
на дъното, на кея, на блатото в средата,
на косъм от финала, на злото в планината,
обичана и мразена, отхвърлена, желана, ...
  781 
Блещукат някакви поеми
в погледа ми черен, черен.
Да ги изкажа ли зелени,
или да чакам да узреят?
Отронвам си една свенливо, ...
  703 
Планината се усмихва на една звезда в небето.
Стряха радостно се гуши на планината в сърцето.
Ледена висулка на прозореца виси.
Вятърът навън песен някаква шепти...
Въгленче от бъдник, във очите ни блещука . ...
  767 
Виждам те
Немее в мен "обичам те".
Защото нямат смисъл думите.
Очи в очите ми надничат,
онез, безумните. ...
  995 
Недоизречена, пред твоите порти
стои забравена мечта.
Стои и чака, да отвориш.
Смутено, плахо се оглежда,
страхувайки се от света. ...
  723 
Пустиня
Стичат се страхове в пустинната истина.
В свлачище се е забила душата.
Споменът жари твойто усилие
да изпревариш съдбата. ...
  609 
Само малко се усмихна
и сърцето ми запя.
Бурята у мен затихна
и дъждът за малко спря.
Тихо, сгушена в мечтите, ...
  629 
Заблуденни, тревожни, неотсяти души.
Мракобесие слиза и няма поема.
И от вас, и от бирата веч ми горчи.
Минало ли е или сега е време?!
ДА натисна ли спусъка на мойто оръжие? ...
  731 
Земята е студена, погълната от лятото.
Душата й пленена, полека тъне в блатото.
И страстите не са горещи,
и мъртви са запалените свещи.
И въздухът пропит е с магия, ...
  618 
Всички думи са вече изказани.
Всички мисли са вече родени.
Няма лошо и няма проказа.
Няма бяло и няма свещено.
Всяка тръпка е вече изгубена. ...
  616 
Няма да загубя сърцето си.
Ще излея отровата в проза.
Ще измия в локвата себе си.
Ще заема молитвена поза.
И тогава ще видя душата ти, ...
  715 
Зорница съм по име.
Но не блестя като звезда.
Не търся в стиховете рима,
а свойто поетично "да".
Не ме кори, не искам да съм гений. ...
  978 
Върях по пътя на сивото ежедневие.
Бялата дреха падна от рамото ми.
Оставях червени стъпки.
Потънах в черен мрак.
Забравих сините простори. ...
  731 
Моето име е Роза.
Не повехвай мойто сърце.
Кой ме нарече роза?
Сърцето е дар за теб.
Остави ме сам да бродя ...
  813 
Аз пак те чакам, мое вдъхновение.
Мъглите, на които си ме дало,
премрежват мойто зрение.
Засенчват ми медала.
Аз пак те чакам. ...
  1229 
Търси, търси, търси! Терзай ума си! Не терзай тялото, нито чувствата, терзай ума си! Мрази се, мрази тялото си, но обичай ума си. Ти си животно без ума. Твоето бездействие може да буде продуктивно, както и продукта ти може да бъде бездеен. Разбий илюзиите си, но не излизай от тях! Разбий ги и остани ...
  1643 
Не знам къде съм, кой съм. Защо съм тук, какво правя с живота си? Какво правя с живота на другите? Умирам и се раждам по хиляди пъти на ден.
Имам ли душа? Да, имам душа. Луда е моята душа. Къде се лекуват луди души? Не в лудницата. Не знам къде. Понякога се събуждам без дъх. Някой е притиснал гърдит ...
  1231 
Плъзгам се по вятъра, носи ме море.
Слънцето прибира моето дете.
Ангел се превръща в грозен виещ вълк.
Музата ме блъска, музата и дълг.
Свети безобразно твойта красота. ...
  746 
Всичко е просто. Аз си тръгвам.
Шумът заглъхва далече. Аз си тръгвам.
Малко късно е вече.
Вятърът е отнесъл стъпките ти.
И солените капки са прости. ...
  715 
сън в мадрид
А аз сънувах сладък сън.
От думичката обич бе роден.
Прекрасна нощ цари навън.
В мен грее ден. ...
  1129 
Нестихващи, в косите ми се рея пеперуди.
Зелени отблясъци потичат навред.
Какви са ангелите, чудни, чудни!
Ръце ми протягат, крилете за теб.
Обичам, е слънце, което ме топли. ...
  720 
Копнея за свят нереален.
Неистов свят, непечален.
Копнея за другото време.
Тежи ми това тъпо бреме.
Копнежът ми тихо притихва. ...
  755 
Копнея за свят нереален.
Неистов свят, непечален.
Копнея за другото време.
Тежи ми това тъпо бреме.
Копнежът ми тихо притихва. ...
  663 
Безсилна съм пред тебе, лято.
И жаждата ме уморява.
Рой песни, птиче ято,
дъх на слънце и морава.
Престъпна съм със тебе, лято. ...
  597 
Живот, като безкраен вик.
Изплувал от гърдите на жертва.
В мъглите си "утре" е.
Отчаян ден!
Тази нощ всичко свършва ...
  595 
А няма смисъл да плача тук за теб сега.
Разтварям пръсти, изтича моята свобода.
Затварям се в себе си и търся бряг.
Заспивам пак сега в своята самота.
А как да спра това? ...
  702 
ПОБЕДА
"Победа" е странна дума. За някои е неразбрана, за други - елементарна.
Победа над какво, за колко трябва да се биеш, какви са новите оръжия, и вятърни мелници имаш ли?
Победа над грешника или дебила, над ангелското си усърдие да бъдеш, да си някой, да победиш оригиналната си кръв, да се вкар ...
  2828 
До гарата на оня влак
Безпътна, безпределна обич.
Безвярна, беаконечна смърт.
Дали живота ни нарочва
или напада ни страха? ...
  860 
Tи се спря, онемя.
И света край тебе стана друг.
Ти се спря и полудя,
и една звезда изпепеля.
Но в небето светят пак ...
  663 
Предложения
: ??:??