9 мар. 2008 г., 20:57

Простете ми... 

  Поэзия » Философская
801 0 5
ПРОСТЕТЕ МИ, ЧЕ ЗАБРАВИХ ЗА ПРОШКАТА

Простете ми, че забравих за прошката,
сигурно още не съм дораснала,
в слънчев ден като този
да ме хващат дяволите...

А ангелите да бдят над мене,
без да им чувам песнопенията...
Простете ми, че ви забравих,
но не ме достига любовта ви...

Благословете ме
и ми простете
нуждите мои, така човешки
и от ябълката на познанието
ми оставете едно парченце...

09.03.2008


© Силвия Андреева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Заинтригува ме, Сиа!
    Поздрави!
  • Тази ябълка!
    От нея започва първородният
    грях,който цял живот
    изкупуваме...
    Страхотен стих!
    Простено да ти е!!!
  • Внимавай от коя страна ще си отхапеш - едната е кисела, а другата сладка - въпрос на късмет. Браво - харесах!
  • Благословена да си, Сиа!
    Простено да ти е!
  • Много интересно!много ми хареса!поздрав!
Предложения
: ??:??