9.03.2008 г., 20:57

Простете ми...

1.1K 0 5
ПРОСТЕТЕ МИ, ЧЕ ЗАБРАВИХ ЗА ПРОШКАТА

Простете ми, че забравих за прошката,
сигурно още не съм дораснала,
в слънчев ден като този
да ме хващат дяволите...

А ангелите да бдят над мене,
без да им чувам песнопенията...
Простете ми, че ви забравих,
но не ме достига любовта ви...

Благословете ме
и ми простете
нуждите мои, така човешки
и от ябълката на познанието
ми оставете едно парченце...

09.03.2008


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Заинтригува ме, Сиа!
    Поздрави!
  • Тази ябълка!
    От нея започва първородният
    грях,който цял живот
    изкупуваме...
    Страхотен стих!
    Простено да ти е!!!
  • Внимавай от коя страна ще си отхапеш - едната е кисела, а другата сладка - въпрос на късмет. Браво - харесах!
  • Благословена да си, Сиа!
    Простено да ти е!
  • Много интересно!много ми хареса!поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...