Прости!
Прости!
На Теб
Обикнах пролетните цветове в косите ти
и устните ти, нежни, винаги засмени,
обикнах топлите искри в очите ти,
не знам дали от менe причинени?!
Надявам се сега да си щастлива
и усмивка ти вечно да блести!
Знам, че даже тъжна си красива,
прекрасна моя, моля те, прости!
Прости ми, че дарих те с нежност,
че със силни чувства те залях,
но беше просто неизбежно
и шеметно в сърцето ти влетях.
Но моля те, не ми прощавай с думи,
те във въздуха остават да висят,
а твоите са още във ума ми
и продължават сиво да болят.
Красавице, прости ми със сърцето,
нали със него нежно ме обикна...
А аз още те държа в ръцете.
Празни са, но как с това да свикна?!
По челото ти целувките ми парят,
по бузите ми твоите са залепени
и все още две сърца изгарят,
едно от друго разделени.
Оставам вечно в твоя плен
и как искам само да се върнеш
с протегнати ръце при мен
и нежно пак да ме прегърнеш…
21.05.2017 г. Велин
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велин Все права защищены
