valqka (Валентин Василев)
515 2124
20 нояб. 2013 г., 11:11  

Прости ми 

  Поэзия » Любовная
677 0 13

 

 

 

          Признах ти се!         

                          Стана вече някога!

          С мисъл, сърце и ридание

          и знай, че всичко що излях

                                      в писмата си

          бе върховно щастие

                                      и страдание

          за късчета от теб самата,

                 от плътта ти и душата!

          Ах, колко време те събирах,

                    частица след частица

          и в пъзела думата избирах -

          да е нежна, мила,топлеща

                                             искрица,

          ако си на тъмно или си сама,

          да съм единствения ти

                                               смисъл!

          Искрата блесна само миг -

                                  бе от изненада

          и изтръгна моя вик

          на самозапалил се над клада!

          Ох, как прогаря стенещия ми

                                                 скелет

          от желания, отричане и обич

          сред душеща нега и трепет

          на стегналия гърлото ми

                                               обръч ...

          Въпреки това ти искам

                                                прошка

          за онова отчаяно "Обичам те",

          с което и денем и нощем се

                                               обричам,

          мое изстрадано момиче!

          Прости ми,

                                    коленичих!!!  

 

 

      

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Водичка, ще запомня коментара!!!
  • Никога да не коленичиш пред жена, Вал!
    Напротив, погледни към друга, тя сама ще те потърси.
    Защото жените ревнуват, и когато не обичат...
  • Прости ми,
    коленичих!!!
    страхотно стихо!!!
  • Ами тогава, прошката трябва да бъде поискана от момичето, защото даването на любов е благословия, а охвърлянето има нужда от прошка.
  • Защото страда по момиче, което не приема любовта му,а той й досажда Таня!
  • Кой на кого?
    Любов - страдание...
    Поздрави и кураж!
  • Стихът е невероятен, но и аз не разбарах за какво лирическият герой иска прошка на любимата?
  • И мен ме заболя заедно с теб...!!
  • !
  • Стихът ти крещи и стене от любов!
    Открит до саморазголване, емоционален до изгаряне!
    Поздрав!
  • Хей Вал, живота не е само болка и тъга...но ти си отправил целия си поглед натам, и храниш с внимание мрака..Пожелавам ти Лъч светлина! Поздрав!
  • Хубав стих,но толкова си изтрадал по тази любов,че ако чете стиховете ти сигурно би откликнала най после!
  • Ей, Валентин! Ще ти се карам, да знаеш! Не бива да искаш прошка, затова че обичаш!!! Иначе стихът ти е великолепен, трогващ, чувствен и много, много тъжен
Предложения
: ??:??