Прости ми
Признах ти се!
Стана вече някога!
С мисъл, сърце и ридание
и знай, че всичко що излях
в писмата си
бе върховно щастие
и страдание
за късчета от теб самата,
от плътта ти и душата!
Ах, колко време те събирах,
частица след частица
и в пъзела думата избирах -
да е нежна, мила,топлеща
искрица,
ако си на тъмно или си сама,
да съм единствения ти
смисъл!
Искрата блесна само миг -
бе от изненада
и изтръгна моя вик
на самозапалил се над клада!
Ох, как прогаря стенещия ми
скелет
от желания, отричане и обич
сред душеща нега и трепет
на стегналия гърлото ми
обръч ...
Въпреки това ти искам
прошка
за онова отчаяно "Обичам те",
с което и денем и нощем се
обричам,
мое изстрадано момиче!
Прости ми,
коленичих!!!
© Валентин Василев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Водичка, ще запомня коментара!!!
-
Никога да не коленичиш пред жена, Вал!
Напротив, погледни към друга, тя сама ще те потърси.
Защото жените ревнуват, и когато не обичат...
-
Прости ми,
коленичих!!!
страхотно стихо!!! -
Ами тогава, прошката трябва да бъде поискана от момичето, защото даването на любов е благословия, а охвърлянето има нужда от прошка.
-
Защото страда по момиче, което не приема любовта му,а той й досажда Таня!
-
Кой на кого?
Любов - страдание...
Поздрави и кураж! -
Стихът е невероятен, но и аз не разбарах за какво лирическият герой иска прошка на любимата?
-
И мен ме заболя заедно с теб...!!
-
!
-
Стихът ти крещи и стене от любов!
Открит до саморазголване, емоционален до изгаряне!
Поздрав! -
Хей Вал, живота не е само болка и тъга...но ти си отправил целия си поглед натам, и храниш с внимание мрака..Пожелавам ти Лъч светлина! Поздрав!
-
Хубав стих,но толкова си изтрадал по тази любов,че ако чете стиховете ти сигурно би откликнала най после!
-
Ей, Валентин! Ще ти се карам, да знаеш! Не бива да искаш прошка, затова че обичаш!!! Иначе стихът ти е великолепен, трогващ, чувствен и много, много тъжен
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
