Прости ми
Признах ти се!
Стана вече някога!
С мисъл, сърце и ридание
и знай, че всичко що излях
в писмата си
бе върховно щастие
и страдание
за късчета от теб самата,
от плътта ти и душата!
Ах, колко време те събирах,
частица след частица
и в пъзела думата избирах -
да е нежна, мила,топлеща
искрица,
ако си на тъмно или си сама,
да съм единствения ти
смисъл!
Искрата блесна само миг -
бе от изненада
и изтръгна моя вик
на самозапалил се над клада!
Ох, как прогаря стенещия ми
скелет
от желания, отричане и обич
сред душеща нега и трепет
на стегналия гърлото ми
обръч ...
Въпреки това ти искам
прошка
за онова отчаяно "Обичам те",
с което и денем и нощем се
обричам,
мое изстрадано момиче!
Прости ми,
коленичих!!!
© Валентин Василев All rights reserved.
