7 авг. 2006 г., 20:55

Прости ми

908 0 0
 

ПРОСТИ МИ 

Без теб животът ми е сянка на градоносен облак.

Без теб любовта ми е мъртва скала.

Ти трябва да знаеш, че сърцето ми тлее,

а душата немее, когато те няма до мен.

Магьоснико на моите сили и страсти,

прости несъвършенството и егоизма,

разреши ми да те имам не само в мечти.

Разреши ми да бъда твоя завинаги.

Нека тръгнем заедно по отъпканите друми на света

и в миговете на горчилка и радост.

Нека се подкрепяме докато смъртта ни раздели.

Нека бъде свята нашата любов.

Не бъди жесток и разбери:

Изкушението, пред което ме постави,

е по-силно от волята,

по-страшно от тъмата на невежеството,

по-желано от глътка вода в пустинята на самотата.

Прости ми!  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славея Гарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....