мимикриси (Милена Алексиева)
14 1
21 июн. 2008 г., 13:21

Прости ми 

  Поэзия
788 0 3

Душата ми ранена е и страда,

от болка всичко в мен гори,

нима заслужила съм таз награда -

пренебрежението твое да ме следи!

Утро е! Навън е тихо и спокойно,

а в мен силно ужасът крещи.

И питам се отново и отново

защо допуснах да си идеш ти?

След дъжда изгрява слънце.

След нощта идва денят.

Но за моето сломено сърце

има само тегоба.

И ето, пак съм се затворила сама

и пиша откровено тез слова,

дано смилиш се някога над мен

и върнеш радостта в сивия ми ден!

© Милена Алексиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??