Прости ми
Душата ми ранена е и страда,
от болка всичко в мен гори,
нима заслужила съм таз награда -
пренебрежението твое да ме следи!
Утро е! Навън е тихо и спокойно,
а в мен силно ужасът крещи.
И питам се отново и отново
защо допуснах да си идеш ти?
След дъжда изгрява слънце.
След нощта идва денят.
Но за моето сломено сърце
има само тегоба.
И ето, пак съм се затворила сама
и пиша откровено тез слова,
дано смилиш се някога над мен
и върнеш радостта в сивия ми ден!
© Милена Алексиева All rights reserved.
