мимикриси (Милена Алексиева)
14 1
Jun 21, 2008, 1:21 PM

Прости ми 

  Poetry
789 0 3

Душата ми ранена е и страда,

от болка всичко в мен гори,

нима заслужила съм таз награда -

пренебрежението твое да ме следи!

Утро е! Навън е тихо и спокойно,

а в мен силно ужасът крещи.

И питам се отново и отново

защо допуснах да си идеш ти?

След дъжда изгрява слънце.

След нощта идва денят.

Но за моето сломено сърце

има само тегоба.

И ето, пак съм се затворила сама

и пиша откровено тез слова,

дано смилиш се някога над мен

и върнеш радостта в сивия ми ден!

© Милена Алексиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??