Жива съм...

Не знам дали това ми стига...

Отдавна близките ми не са с мен...

В огнището отново пламък се издига

и пак сама посрещнах своя ден...

Молитвено поглеждам на стената

иконата със майката добра,

смирено моля и днес прошка свята,

за хляба и съня благодаря...

Да бъдем други няма време вече -

не се обръща времето назад,

но пак мечтите ни отиват надалече -

със тях човек остава вечно млад...

Жива съм...

Не зная до кога ще мога

да следвам своя жребий отреден...

Сълза, прости, но вярвам и с тревога

пак ще дочакам идващия ден.