Жива съм...
Не знам дали това ми стига...
Отдавна близките ми не са с мен...
В огнището отново пламък се издига
и пак сама посрещнах своя ден...
Молитвено поглеждам на стената
иконата със майката добра,
смирено моля и днес прошка свята,
за хляба и съня благодаря...
Да бъдем други няма време вече -
не се обръща времето назад,
но пак мечтите ни отиват надалече -
със тях човек остава вечно млад...
Жива съм...
Не зная до кога ще мога
да следвам своя жребий отреден...
Сълза, прости, но вярвам и с тревога
пак ще дочакам идващия ден.
© Йорданка Цонева Todos los derechos reservados