Просто... ден обикновен
В прегръдката раздиплена на планината
се будят бавно пролетни села.
Сънят им топъл стеле се с мъглата
през борови гори нагоре, към върха -
искрящ, от първите лъчи обгърнат,
подпрял небето свежо с рамене.
Утринната тишина стапя се забързано
в шума обикновен на юнския нов ден.
***
Забързан, делникът отлита - като миг -
с дъха си многогласен властвал над града.
Слънцето зад билото сплита си лъчите
и неусетно дава път на вечерта.
На Витоша проблясват хижите - като искрù.
Във парка се прегръщат млади влюбени,
всред аромата топъл на цъфнали липи
се вричат в вечна обич и целуват се.
Хлапета, като че е ден последен за игри,
тичат, яхат колелата и политат.
На пейките присядат двойки възрастни,
леко уморени, но заедно - щастливи.
***
Улиците опустяват. Притулват се витрините.
Замлъква вятърът. Птиците притихват.
Един подир един прозорците усмихват се.
Небето бавно се унася в топлонощно синьо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Павлова Все права защищены
