8 июл. 2014 г., 14:26

Просто надежда 

  Поэзия
607 1 10
Отпиши ме, любов, от дългия списък
на влюбени, чакащи за споделеност.
По опашки не мога да се натискам,
а пътя пресичам все на зелено.
Ще умра, но не моля. Няма да гъкна,
дори да се спука сърцето ми празно.
Ако трябва – небето нека помръкне.
Да чакам, обаче, взаимност – отказвам.
Отпиши ме, любов, оттам отпиши ме!
И без това мен, все едно, ме пререждат.
Аз изгубих онази, с последното име -
наричат я просто надежда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Все права защищены

Предложения
: ??:??