8 июл. 2014 г., 14:26

Просто надежда

713 1 10

Отпиши ме, любов, от дългия списък

на влюбени, чакащи за споделеност.

По опашки не мога да се натискам,

а пътя пресичам все на зелено.

Ще умра, но не моля. Няма да гъкна,

дори да се спука сърцето ми празно.

Ако трябва – небето нека помръкне.

Да чакам, обаче, взаимност – отказвам.

Отпиши ме, любов, оттам отпиши ме!

И без това мен, все едно, ме пререждат.

Аз изгубих онази, с последното име -

наричат я просто надежда.


Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...