Регина (Радост Даскалова)
374 1425
8.07.2014 г., 14:26 ч.

Просто надежда 

  Поезия
553 1 10

Отпиши ме, любов, от дългия списък

на влюбени, чакащи за споделеност.

По опашки не мога да се натискам,

а пътя пресичам все на зелено.

Ще умра, но не моля. Няма да гъкна,

дори да се спука сърцето ми празно.

Ако трябва – небето нека помръкне.

Да чакам, обаче, взаимност – отказвам.

Отпиши ме, любов, оттам отпиши ме!

И без това мен, все едно, ме пререждат.

Аз изгубих онази, с последното име -

наричат я просто надежда.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря ви!
  • Заболя мея докато четях...
  • "Ще умра, но не моля"!
    Достойна позиция...
    Споделям!
  • Много ми хареса!
  • Талантът притежава човека, а не обратното.Това е положението Радост.
  • Няма страшно, Радост! Аз прекъснах да пиша от 1995 до юли 2013 година. Но поезията се завърна с пълна сила към мен. Тя е единствената истинска любов /онази с името "надежда"/.

    Великолепно стихотворение с автентично звучене и много оригиналност!
    Докосна ме отвсякъде.
    Поздравление за тази визия!

    Сърдечен поздрав: Мисана
  • Не отписвай поезията от живота си, Радост!
    Харесах!
  • Хареса ми стихът ти!
  • Нека те пререждат!Твоят ред не се губи!Харесвам поезията ти/меко казано/!
  • над четири години не писах - какво пак ме намери?)))
Предложения
: ??:??