Просветление
Петък е. Не е тринайсти.
Черните котки блажено си спят,
вървя си спокойно,
не гледам нагоре,
цветя по балконите
спокойно стоят.
Болният зъб с игла не пробожда,
кръстът неверен
днеска държи,
погледът смело по тела се разхожда,
меракът събуден
скритом ръмжи.
Изчезна мигът. Захапа ме куче.
На пешеходна пътека
ме блъсна кола.
Съдбата през зъби
"карък" ме нарече,
петък, тринайсти е, с устни мълвя.
Юли, 2017
Варна, Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
?
