Петък е. Не е тринайсти.
Черните котки блажено си спят,
вървя си спокойно,
не гледам нагоре,
цветя по балконите
спокойно стоят.
Болният зъб с игла не пробожда,
кръстът неверен
днеска държи,
погледът смело по тела се разхожда,
меракът събуден
скритом ръмжи.
Изчезна мигът. Захапа ме куче.
На пешеходна пътека
ме блъсна кола.
Съдбата през зъби
"карък" ме нарече,
петък, тринайсти е, с устни мълвя.
Юли, 2017
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
?
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
