Просяци
Надупчи сокола на вятъра торбата
и дерето напълни с листа
на мишката скелета заби в земята
и на прилива в чашата сипа вода.
Панделка сложи на разните празници
кореми раздрусали с мътни глави
и сложи за стража небесни полазници
хляба да пазят в нашите души.
Защото.
Все някога свършват парите за свещи
последният пламък ще опари плътта
за врата ще ни стиснат ръцете горещи
прибрали с дрехите мазни греха.
От скрина препълнен ще почнат да капят
копита, пирони, бодливи сълзи
и жадно ще търсим очите, които разтапят
замръзнали, бедни да кажем „Прости ни”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станимир Енчев Все права защищены
