Jan 12, 2018, 8:17 PM

Просяци 

  Poetry » Other
455 1 3

Надупчи сокола на вятъра торбата

и дерето напълни с листа

 на мишката скелета заби в земята

и на прилива в чашата сипа вода.

 

Панделка сложи на разните празници

кореми раздрусали с мътни глави

и сложи за стража небесни полазници

хляба да пазят в нашите души.

 

Защото.

 

Все някога свършват парите за свещи

последният пламък ще опари плътта

за врата ще ни стиснат ръцете горещи

прибрали с дрехите мазни греха.

 

От скрина препълнен ще почнат да капят

копита, пирони, бодливи сълзи

и жадно ще търсим очите, които разтапят

замръзнали, бедни да кажем „Прости ни”

© Станимир Енчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??