ПРОТЕСТ
Аз пикая, пикая, пикая, пикая
през прозорчето тясно от моята стая
и замислен с мълчание гледам звездите
как пренасят ме мълком в света на мечтите.
Пак се чудя защо ли мизерно живеем,
в поругано безнравие младост пилеем,
непонятната мисъл през мене се носи,
нямам отговор смислен на тези въпроси.
Жадно стрелкам с очи към света омагьосан,
няма правда, логично, затуй съм ядосан
и потънал съзнателно в мисъл бездънна, ...