Протест
ПРОТЕСТ
Аз пикая, пикая, пикая, пикая
през прозорчето тясно от моята стая
и замислен с мълчание гледам звездите
как пренасят ме мълком в света на мечтите.
Пак се чудя защо ли мизерно живеем,
в поругано безнравие младост пилеем,
непонятната мисъл през мене се носи,
нямам отговор смислен на тези въпроси.
Жадно стрелкам с очи към света омагьосан,
няма правда, логично, затуй съм ядосан
и потънал съзнателно в мисъл бездънна,
импулсивно усещам как вече ще пръдна!
Да усетят вонята онез политици,
инфантилни, безнравствени, жалки смешници,
самовлюбени алчни изедници болни,
не разбират ли колко сме все недоволни!
Безработните мачкат чрез здравните вноски
и съдират народа от данъци плоски,
че престъпната алчност за тях е присъща...
не тъжете, другари – туй всичко се връща!
Аз пикая, пикая, все тъй ще пикая,
на порочни наредби настъпил е края,
за вменена вина от една одисея
оставете ме, нека свободно живея!
donWalcheze - 05. 04. 2010 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лучано Всички права запазени
