paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
27 мая 2011 г., 19:53

Прозорец 

  Поэзия
968 0 9

Онази бедна стая помня още.

Два стола. Маса. Скърцащо легло.

И малък жълт прозорец... Колко нощи

почуквах на студеното стъкло.

 

Там търсех всяка нощ една надежда.

Там всяка нощ намирах две ръце.

С невидима ли кукувича прежда

оплетоха те моето сърце.

 

Как шеметно минутите летяха,

когато тихо се отпусках в тях!

Навън дори и кучетата спяха

и в тайна бе забулен моят грях.

 

А после тръгвах, без да ме изпратиш.

И в този миг умираше светът.

Вървях и стисках в шепи светлината,

от тебе скришом взета за из път.

 

Вървях, пронизвана от сладки тръпки,

понесла болка в своето сърце.

Защото ме делеше всяка стъпка

от твоите единствени ръце.

 

А зад гърба ми чезнеше полека,

в загадъчна предутринна мъгла,

прозорецът със жълтите пердета,

под който бих се спряла и сега.

© Гълъбина Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??