15 апр. 2007 г., 14:49

ПРОЗРАЧНОСТ 

  Поэзия » Любовная
1045 0 21
 

Тъй близко-далечни се чувстваме ние,

ограбени, тъжни изплакват се дните.

Какво още искаме? Даже не смеем

с любов да се гледаме вече в очите.

Дъждът се излива със сълзи безбройни

и с моята болка небето тъгува.

Пречиства ме сякаш... и ставам прозрачна,

душата ми с твоята днес се сбогува.

През пролет те търся, през зима - намирам.

От ласки горещи диханно изтръпвам.

Назад се обръщам и там те откривам,
със думи изричам те... после си тръгвам.

Сънувам те в сънища несподелени.

Ликът ти в сърцето оставя следи.

Отлитат мечтите ни, с шепот редени,

в забрава потъват... и много боли.

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??