ПРОЗРАЧНОСТ
1.3K
0
21
Тъй близко-далечни се чувстваме ние,
ограбени, тъжни изплакват се дните.
Какво още искаме? Даже не смеем
с любов да се гледаме вече в очите.
Дъждът се излива със сълзи безбройни
и с моята болка небето тъгува.
Пречиства ме сякаш... и ставам прозрачна,
душата ми с твоята днес се сбогува.
През пролет те търся, през зима - намирам.
От ласки горещи диханно изтръпвам.
Назад се обръщам и там те откривам,
със думи изричам те... после си тръгвам.
Сънувам те в сънища несподелени.
Ликът ти в сърцето оставя следи.
Отлитат мечтите ни, с шепот редени,
в забрава потъват... и много боли.
© Кремена Стоева All rights reserved.
