Загледай се в очите си и виж,
те скрили са на времето ни дните.
Годините оглеждат се във стих,
годините все питат ли ни, питат.
Животът ни - красива, нежна примка
и мяра според мяра омотава.
Увлечени, плетем го бримка в бримка,
накрая пък каквото ще да става.
А пътят ни пред нас се е прострял,
а пътят уж на длан ще го познаем.
За случващото се дали си ти мечтал?
Невидима съдбата ще го разпознае.