Загледай се в очите си и виж,
те скрили са на времето ни дните.
Годините оглеждат се във стих,
годините все питат ли ни, питат.
Животът ни - красива, нежна примка
и мяра според мяра омотава.
Увлечени, плетем го бримка в бримка,
накрая пък каквото ще да става.
А пътят ни пред нас се е прострял,
а пътят уж на длан ще го познаем.
За случващото се дали си ти мечтал?
Невидима съдбата ще го разпознае.
© Виолета Василева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
