Прозрение

Загледай се в очите си и виж,

те скрили са на времето ни дните.

Годините оглеждат се във стих,

годините все питат ли ни, питат.

Животът ни - красива, нежна примка

и мяра според мяра омотава.

Увлечени, плетем го бримка в бримка,

накрая пък каквото ще да става.

А пътят ни пред нас се е прострял,

а пътят уж на длан ще го познаем.

За случващото се дали си ти мечтал?

Невидима съдбата ще го разпознае.