Jun 6, 2019, 11:16 AM

Прозрение 

  Poetry
391 1 0

Прозрение

 

Загледай се в очите си и виж,

те скрили са на времето ни дните.

Годините оглеждат се във стих,

годините все питат ли ни, питат.

 

Животът ни - красива, нежна примка

и мяра според мяра омотава.

Увлечени, плетем го бримка в бримка,

накрая пък каквото ще да става.

 

А пътят ни пред нас се е прострял,

а пътят уж на длан ще го познаем.

За случващото се дали си ти мечтал?

Невидима съдбата ще го разпознае.

© Виолета Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??